по идея на Хлевоуст

Никога не можеш да бъдеш сигурен за това пусто време.

В един момент се влачи като оная народна песен дето сега кръжи из космоса. А в следващия докато се обърнеш и – фъс! Времето излетяло. Неизвестно как и къде.

Сещам се за оная книжка на Стивън Кинг дето някакви животни си похапваха миналото време. То това беше единствената книга на въпросния писател дето съм чела. Мнооого време ми отне. Че не помня как се казваха....

Иначе много лесно се смята – само делиш скоростта на разстоянието и веднага казваш колко време ще ти отнеме. Обаче ако попаднеш в задръстване........? И веднага формулата става емпирична. С множество неизвестни.

А пък Айнщайн стига и по-далеч. Най-отговорно ни заявява, че времето било относително. Нарежда там едни дроби и накрая ти казва – споко, виж долу в знаменателя. Виждаш ли? Е, ти си траеш, щото да минеш за всестранно развита личност.... И кимаш умно. Е, да знаеш, че следствието може да застане преди причината. Прокуратурата направо увяхва в тоя случай. И само от един нищо и никакъв знаменател.

Не се сещам за друга мерна единица дето все не стига. Тотален дефицит. Все едно сме в онейзи времена. Дето се редяхме на опашки. Спира камиона, вадят кашоните с бананите и всички се строяваме на опашката. Докато спре камион – опашката е факт.

Странно нещо е това с времето.... понякога е размазано като спукан балон от дъвка върху доволната физиономия на третокласник, понякога е мързеливо като тлъста оранжева котка изтегнала се на припек, понякога хвърчи като онази птичка от детското филмче ...... И ние вечно сме изненадани.

А! Ами ето на! Изненада! Още малко и работното време свършило!

Е, да видя и аз някой да се вдъхнови от една родена от мен идея!
хлевоуст

Аз ти засичам времето - ей го на, кажи-речи два месеца не си писала. Ми не бива тъй! Те блоговете са като тамагочита - трябва да се хранят, иначе залиняват и умират.

офффффффффф, нещо нямам кеф .........