на специалното внимание на Тонито
Вземате четири бутилки вино. Купувате от пазара три портокала, две ябълки, един лимон и малко шишенце спрайт. Внимателно отваряте бутилките и ги изливате в предварително приготвения /с необходимата вместимост разбира се/ гювеч. Нарязвате плодовете на малки резенчета. Не е нужно да се престаравате. И ги добавяме в същия гювеч.
Това се прави поне половин ден преди да пристигнат гостите.
Така че аз забърках въпросния гювеч и го сложих в хладилника да се киснат плодовете. Спрайта се добавя непосредствено преди разливането на въпросната смес в чашите.
Това по наше мнение – мое и на другарките – се нарича “сангрия”. Боби ходи в Испания едно лято и твърди, че така се казва питието. Нас, останалите другарки, изобщо не ни бърка как се нарича. Важното е, че страшно върви с плато от френски сирена и домашно изпечен пълнозърнест /Хелън ще ме претрепи, ако не е такъв/ хляб.
Другарската среща, т.е. срещата на другарките, този път ще се проведе в къщата ми на село. И ще продължи повече от обикновеното – ще спят при мен.
След една такава другарска среща Боби питала Хелън – Абе, Хелъне, ние вчера що толкова много се смяхме?, на което Хелън много мъдро и отговорила – Ами щото се напихме, що!!!
Хляба съм го изпекла с всевъзможни семки и разбира се с брашно тип “Грахам”.
По едно време звъни Ивката : “Крем, ще закъснеем. На Боби колата прегря, отиде да се консултира с майстора. Ние сме се закотвили с Хелън на едно барче и я чакаме.”
Пристигат чак към девет. Решаваме, че е чудесно време за начало на срещата.
Масата съм я сложила на верандата, платото сирена е задължително, панерчето с правилния хляб, във фурната се пече сирене завито във фолио с резенчета доматки и босилек…. Кристални чаши. Обичам умерения лукс. Пък и е по-приятно да се напиваш от кристал…
Нали знаете лафа “Не съм клюкарка, но искам да споделя”? Е, винаги имаме какво да споделим. Седяхме и споделяхме докато не свърши гювеча. Е, остана малко. Ама това беше дозата на Ивка. Щото нея я болеше глава и не успя да участва пълноценно в сбирката. Ние много по другарски и я запазихме. А тя днес пак така по другарски я сподели с нас.
И как да ви кажа? Едно такова хубаво ти става, че имаш приятелски кръг. Нищо, че нещо напоследък това с кръга звучи малко грозно…..
П.С. И не бяхме се напили..... много. Нищо, че се скъсахме да се хилим.
Няколко снимки от София-О-тур 1 кръг
Особеният Белоградчишки разлом