И така.
 Днес е сряда.
Средна работа, така да се каже. Ония със кофти асоциациите да си цензурират мислите - веднага! Преживели сме понеделника, изтикали сме и вторника - да не повярва човек. Почти сме решили, че даже ни е приятно да ставаме в ранни зори, да гълтаме горещо кафе, да юркаме деца за училище и да търчим на работа. Дори колегите ни ни изглеждат някак си симпатични. Какво нещо е повторението........... Със всичко се свиква. Някои започват да се кефят на сутрешните задръствания, други усмихнато поздравяват портиера, а трети даже си вземат работа за вкъщи /това не го разбирам/. Аз дори мога почти да работя в осем часа сутринта! А не да мигам като ошашавен бухал.
Но друго си е срядата. Знаеш, че утре е четвъртък. И ти става някак си ....... по-леко на душата. А петъка всякак ще го....
Мисълта за петък-вечер ни крепи а в по-тежките случай - даже влива трудов ентусиазъм във вените ни.
Това последното беше голяма глупост - не ми забелязвайте.
Ох, доста неща мислех да пиша........ ама ми се обадиха че се налага да поработя и аз. За час - не по-вече.
 Все пак сме сряда.
Крайно време е.
Айде, много здраве на всички
И се пазете. За петък-вечер.

Нали се казва Сряда - не се сяда, имаше такива определения за всеки ден от седмицата.
Тя понякога работата не признава и почивни дни, ама няма как, щом трябва работи

Имам едно приятелче. Той беше споделил един път: "Разбрах, че адски мразя да работя. Затова реших, че като се налага все пак да работя нека поне да е за много пари" :)))))))))

Добре е казал. Ще взема да взема пример от него :)))