В момента леко ме мързи. Съвсем лекичко. Колегата изчезна на някаква морга да търси части за колата си. Миналата седмица една “Волга” го намля много здраво. Гледам през прозореца. Наистина доста ме мързи. Май даже се обострям.

Вчера минах покрай Хелън да я видя. В неделя се скъсах да я търся по телефона. Оказа се, че просто си го е забравила на работа. Типично по Хелънски. Много културно я помолих друг път да не го забравя. Та посетих вчера Хелън да я видя жива ли е. Груба грешка. То аз сама съм си виновна де. Взех, че споделих, че маникюристката ми смята, че съм в стрес. Понеже нещо там не и харесаха ноктите ми този път. Веднага бях снабдена с програма за психично здраве. Аз и казах, че е малко късничко, според мен, да се притеснява за психичното ми здраве. То трайните поражения са си неоспорим факт. Оня ден колегата, след като си поръчах разсад от някакви специални ягоди по телефона за едни безумни пари /чак не искам да сещам/, ме гледа дълго и продължително и ми каза : “ Абе до сега все ми се струваше, че не си много в ред, но сега вече съм напълно сигурен”. Но Хелън си е амбициозна и въпреки това ми връчи една торба с разни “неща” /тя ги нарича хранителни добавки/, които аз ще пия в продължение на месец. Като аз я подозирам, че цялата работа е да ме накара да пия повече вода. И психичното ми здраве ще трябва да е наред. Това пък последното ама хич не ми се вярва, че ще стане. Но тя ми е приятелка. А аз за приятелите си.... Че едни хапчета ли няма да изпия? Само дето зеления чай с канелата е супер гаден без захар.

Сега ще и звънна да се спазаря за две лъжички захар. Е, от кафявата естествено.