Постинг
29.03.2008 19:35 -
Много поздрави от Хелън
Нещо ми ги няма мозъците. Е, не че ги няма изобщо. Просто не са локализирани на едно място. Разпиляни мозъци. Звучи леко гадничко.... Даже не и като диагноза. Ами като нещо от свинекомплекс ми звучи.... С бели плочки и хромирани повърхности.
За друго щях да ви казвам, ама пак се отплеснах.
Странно нещо е мозъка. Ако го имаш разбира се. Е, то по подразбиране всеки би трябвало да го има . Но някои много добре прикриват наличието му.
И защо говорят така за блондинките? Като им светнели с фенерче в ушенцето и им светвали очичките.... Аз имам една дружка - природна блондинка. Няма как да и светнат очичките при подобна процедура. Абсурд. Тя е брокер. И някакъв и звъни по телефона. Клиент. И първо я пита "Можете ли да говорите?" - в смисъл дали е удобно. При което Стелчето му заявява - " Ама разбира се! Аз с това си изкарвам хляба!" Много се смях. Оня си глътнал езика. Забравил за кво да пита.
Замисляли ли сте се защо жените толкова много говорят? Не? Ми много просто! Защото имат какво да споделят.
Аз си мислех, че не съм много приказлива.... Мислех. Подозирах, че не е така.... До миналата година. Наложи се да си призная - главно пред себе си, че май съм патологичен случай. Нещата изобщо не са добре. С две думи /никога не ползвам само две думи /. Щом и на английски не ми млъкнаха устата за десетте дни прекарани във Франция. А аз не знам английски много добре. Нещата са направо зле.
Нали знаете лафа - "Не съм клюкарка, но искам да споделя". Не е за мен. А з не съм клюкарка.
Два пъти в месеца си правим "другарски срещи". С другарките. Пет мацки се събираме на сангрия и френски сирена. И луд лаф. Много, много лаф и много, много смях. Не ми е удобно да разказвам подробности.... Но след една такава сбирка Боби питала Хелън : " Абе, ние вчера що толкова много се смяхме?", пък Хелън и казала - "Ми щот се напихме, що!".
Е, има моменти когато и аз оставам без думи. Траят кратко и се случват рядко. Обаче на няколко пъти си губя гласа. Не ме боли гърло ами направо ме удря в гласните струни. И ставам като онази риба от рекламата на 2be дето пееше песен на майчиния си език. Гледам умно и нищо не мога да кажа. А колко неща имам да кажа!!!!!!!!!!! Не е истина.
Та така де. С моите разпилени мисловни процеси. Имах на времето един колега. Говореше адски бързо и на всичкото отгоре фъфлеше. И началник щаба го пита - "Абе, Керчев, ти като говориш разбираш ли си?", пък той му вика - "Аз ви ги нахвърлям, нахвърлям, пък вий си ги скалъпвайте."
Тъкмо ми звънна Хелън. Казах и че пиша за нея. Праща ви много поздрави.
За друго щях да ви казвам, ама пак се отплеснах.
Странно нещо е мозъка. Ако го имаш разбира се. Е, то по подразбиране всеки би трябвало да го има . Но някои много добре прикриват наличието му.
И защо говорят така за блондинките? Като им светнели с фенерче в ушенцето и им светвали очичките.... Аз имам една дружка - природна блондинка. Няма как да и светнат очичките при подобна процедура. Абсурд. Тя е брокер. И някакъв и звъни по телефона. Клиент. И първо я пита "Можете ли да говорите?" - в смисъл дали е удобно. При което Стелчето му заявява - " Ама разбира се! Аз с това си изкарвам хляба!" Много се смях. Оня си глътнал езика. Забравил за кво да пита.
Замисляли ли сте се защо жените толкова много говорят? Не? Ми много просто! Защото имат какво да споделят.
Аз си мислех, че не съм много приказлива.... Мислех. Подозирах, че не е така.... До миналата година. Наложи се да си призная - главно пред себе си, че май съм патологичен случай. Нещата изобщо не са добре. С две думи /никога не ползвам само две думи /. Щом и на английски не ми млъкнаха устата за десетте дни прекарани във Франция. А аз не знам английски много добре. Нещата са направо зле.
Нали знаете лафа - "Не съм клюкарка, но искам да споделя". Не е за мен. А з не съм клюкарка.
Два пъти в месеца си правим "другарски срещи". С другарките. Пет мацки се събираме на сангрия и френски сирена. И луд лаф. Много, много лаф и много, много смях. Не ми е удобно да разказвам подробности.... Но след една такава сбирка Боби питала Хелън : " Абе, ние вчера що толкова много се смяхме?", пък Хелън и казала - "Ми щот се напихме, що!".
Е, има моменти когато и аз оставам без думи. Траят кратко и се случват рядко. Обаче на няколко пъти си губя гласа. Не ме боли гърло ами направо ме удря в гласните струни. И ставам като онази риба от рекламата на 2be дето пееше песен на майчиния си език. Гледам умно и нищо не мога да кажа. А колко неща имам да кажа!!!!!!!!!!! Не е истина.
Та така де. С моите разпилени мисловни процеси. Имах на времето един колега. Говореше адски бързо и на всичкото отгоре фъфлеше. И началник щаба го пита - "Абе, Керчев, ти като говориш разбираш ли си?", пък той му вика - "Аз ви ги нахвърлям, нахвърлям, пък вий си ги скалъпвайте."
Тъкмо ми звънна Хелън. Казах и че пиша за нея. Праща ви много поздрави.
гледаш умно и кимаш често и никой няма да те разбере къде са ти мозъците:))))
цитирайв твоя случай май е по-добре да не говориш много........... :)))
цитирай
3.
анонимен -
Vlad
30.03.2008 00:50
30.03.2008 00:50
I IMETO TI I FIZIONOMIATA TI KATO PISANETO...GOLEMO SI KREMCHE...
цитирай"Аз ви ги нахвърлям, нахвърлям, пък вий си ги скалъпвайте."
цитирай
5.
анонимен -
Vlad
31.03.2008 04:35
31.03.2008 04:35
Mai te obidih vchera -ne znaeh ,che imeto ti e Kremena i tarsih skrit smisul v tova "kremche", Inache posta ne e ot nai-dobrite,no v kraina smetka vseki si ima gledna tochka.Izvini me-biah grub!
цитирай"Е, не всеки е съвършен":))) ако кажеш от кой филм е веднага те черпя едно кремче:)))) А за името - кръстена съм на Кременските езера в Пирин
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 576
Архив